„РУСЬ”
Александр Акимович Биск (1883-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РУСИЯ
Русия моя: кътче бледо,
в два книжни рафта тя е с мен.
Познатите корици гледам,
на тях се моля всеки ден.
Монета с Пушкин, томче с Блок са
все спътници от прежни дни –
сред тях не ми е тъй самотно
при дружби в чуждите страни.
Над тях като кандило скромно –
гравюра с Кремъл, шепа пръст,
от киевска градина клонка –
това е мойта Рус.
Ударения
РУСИЯ
Руси́я мо́я: къ́тче бле́до,
в два кни́жни ра́фта тя́ е с ме́н.
Позна́тите кори́ци гле́дам,
на тя́х се мо́ля все́ки де́н.
Моне́та с Пу́шкин, то́мче с Бло́к са
все спъ́тници от пре́жни дни́ –
сред тя́х не ми е тъ́й само́тно
при дру́жби в чу́ждите страни́.
Над тя́х като́ канди́ло скро́мно –
гравю́ра с Кре́мъл, ше́па пръ́ст,
от ки́евска гради́на кло́нка –
това́ е мо́йта Ру́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Биск
РУСЬ
Вот Русь моя: в углу, киотом,
Две полки в книгах – вот и Русь.
Склонясь к знакомым переплётам,
Я каждый день на них молюсь.
Рублёвый Пушкин, томик Блока…
Все спутники минувших дней –
Средь них не так мне одиноко
В стране чужих моих друзей.
Над ними – скромно, как лампада,
Гравюра старого Кремля
Да ветвь из киевского сада –
Вот Русь моя.
1921 г., Варна
---------------
Руският поет и преводач Александър Биск (Александр Акимович Биск) е роден на 17/29 януари 1883 в Киев. Учи в Киевския политехнически институт (1901-1904 г.), завършва висшето си образование в Лайпцигския университет в Германия. Първите му публикувани стихове са от 1903 г. в сп. „Юго-западная неделя”. Публикува поезия в руски и емигрантски издания като „Южная мысль”, „Одесские новости”, „Новый журнал для всех”, „Новая жизнь”, „Новая Россия”, „Весы”, „Золотое руно”, „Перевал”, „Красное знамя”, „Русская мысль”, „Новое русское слово” и др. През 1919 г. емигрира в България (където се ражда синът му Анатол Биск, станал известен с поетичния псевдоним Ален Боске), през 1927 г. се преселва в Белгия, а от 1942 г. живее в САЩ. Превежда от немски, френски, английски, фламандски и български език, известен е с преводите си на творчеството на Рилке. Автор е на стихосбирките „Рассыпанное ожерелье” (1912 г.) и „Своё и чужое” (1962 г.) и на книгите с преводи „Р. М. Рильке. Собрание стихов” (1919 г.) и „Избранное из Р. М. Рильке” (1957 г.). Дълги години е председател на нюйоркския „Кружок русских поэтов в Америке”, до края на живота си е председател на ревизионната комисия на Литературния фонд на емигрантските организации. Умира на 1 май 1973 г. в Ню Йорк.